Хасан Ибн Сабах

Човекът, който създава асасинския клан притежава необходимите качества на брилянтен манипулатор. Името му е Хасан Ибн Сабах, но повече е известен като „Старецът от планината”. Такъв исмаилитски мисионер не може в никакъв случай да бъде обикновен човек. Преминавайки през различни професии като дърводелец, мореплавател и окултист, той в последствие се превръща във владетел и на крепоста Аламут (Орлово Гнездо) – меката на хашишините. Познанията му по езотерика го правят именно толкова различен и харизматичен. Хасан привлича хората с аскетизма си, с приличния си говор, внимателно подбирал думите, с които говорел. Така се раждат великите пророци и мисионери. Той се установява в конкретен град и научава професия и така започва да привлича последователи в себе си – уникален талант! В днешните модерни времена такива хора са изчезнали напълно!

Не е ясно точко кога е роден, но се знае, че Хасан Ибн Сабах през 1080 година е кръстосвал иранската столица Исфахан и оттогава той е търсел първите си последователи, които да привлечен в идеите на исмаилитите. Сектата е базирана в Кайро, но той всячески се е опитвал да разпростре влиянието й на северозапад от Иран. Дотогава, тази област се е управлявала от селджукските турци, с които Хасан имал доста проблеми и те яростно са го преследвали. Хасан се намесва и в един още по деликатен конфликт – този между селджуките - сунити и влиянието на могъщите Фатимиди, които властвали в Египет.

Когато Хасан сложил ръка върху крепоста на Аламут през 1090 година (девет години преди първия кръстоносен поход и падането на Йерусалим в ръцете на кръстоносците), се смята, че началото на кариерата на хашишините е поставено.

Стана ясно, че Хасан се внедрява в общството с различни занаяти, за да може да осъществи истинските си цели, които са прикрити под такъв начин на живот. С подобна дейност, той е навлизал в опасните води на тогавашния ирански регион, командван от правоверни сунити, с риска да разпространява едно ново и авангардно учение, което може да коства живота на всеки еретик. Но такива хора като Хасан Ибн Сабах подхранват силата си върху чуждата омраза, натрупвана върху тях. Смятат се за „проповедници на истината”.

Заформя се организация, последователите се множат. Желаещите да се присъединят към лобито на Хасан в Аламут декларират лоялност, поемат се фискални задължения. Това до известна степен прилича на прием в масонски организации, някои автори не изключват възможността хашишините да са такова тяло.

Хасан Ибн Сабах не е използвал тактиката на други исмаилити, а именно съсредоточаване на техните центрове в по – важните градове. Според него, селата могат да представляват по – стабилна база за подготовка. Крепостта Аламут също е провинциално селище, граничеща с Каспийско море. Хасан пристига там под чуждо име и с хитрост успява да установи лидерство в крепостта. „Орлово гнездо” е един от най - достоверните преводи, като и до ден днешен, там гнездят орли в руйните й.

Но освен там, Хасан създава страхопочитание към себе си из цялата иранска област. Структурата на Аламут крие в себе си неподозирани за времето тайнства. Сериозни инженерни съоръжения са съществували за доставяне на вода, изсечени скали, от които дъжводни води са се съхранявали. Аламут е издържал няколко обсади, преди монголите окончателно да прегазят всичко.

„Старецът от планината” се прочул със жестокостта си. Смята се, че откак се е настанил в Аламут, той е излизал само два пъти от нея. Посветил е живота си на писателска дейност, размишления и дългосрочно планиране. За него пишат, че е екзекутирал двамата си сина – единият понеже е пиел вино, а другият по обвинение за убийство, но подобни данни са недоказани. Едно е сигурно – Хасан е бил безкомпромисен. Под желязното му управление, исмаилитите процъфтявали.

Политиката, която той гради се различава от тази на Фатимидите в Кайро, които сбират армии, за да се противопоставят на сунитите. Хасан разчита на дипломацията, на тайни сдружения, които сформира из градовете и при него сделките и преговорите играят основна роля в развитието на неговото учение.

Щом Исфахан се превърнал в една от най – важните им опорни точки, турците побързали да озаптят настанилата се чума в иранския център. Превземат Исфахан през 1107 година. Жената на тамошния водач Ибна Аташ се накичила с всички бижута, с които разполагала и се хвърлила в битката. Нейният мъж не устоял на нашествениците. Заловили го, пренесли го триумфално из града и го одрали. Смъртта му затвърждава първенството на Хасан Ибн Сабах в целия окръг.

През 1118 година, турците обсаждат Аламут. Случва се нещо странно. По време на обсадата, техния султан умира. В последствие, армията се оттегля въпреки разногласията на главнокомандващите и Аламут е спасен. Твърде вероятно султанът да е загинал от ръката на хашишин. Класически пример за политическо убийство.

Защото кое би било по добре за убийците? Далеч по приемливо е да бъде елиминирана определена личност, отколкото да загиват маса от хора в името на определена кауза. И може би са смятали, че това е доста по хуманно. Тази тяхна тактика ги отличава напълно от съвремените терористи, с които биват сравнявани. Приликата се търси донякъде в това, че за тях смъртта по време на мисия е върховно достойнство. Но това не е ли и при самураите във феодална Япония нещо нормално? Разбира се.

Публичността е друг важен подход. Убийствата на от хашишини се извършвали на публични места, за да може да всяват респект върху враговете им. Отравянето, засадите и диверсионните тактики не били по вкуса им.

Фактът да числим хашишините като отделна секта е доказан от техните възгледи за имама. По онова време, Хасан Ибн Сабах признава единствено Низар (и вероятно оттам наречени низарити), докато исмаилитите в Кайро – ал Мустали. Единогласие с иранците постигат и сирийците, които също приемат Низар. Самият Хасан обаче никога не искал да заема подобна длъжност в духовната йерархия. Негова прословута реч по този въпрос, когато неговият народ пожелава да го издигне за имам:

„Предпочитам да съм най – предания слуга на имама, отколкто негов син изрод!”

Поради суровия си характер, Хасан умира внезапно през 1124 година. „Поради”, защото се твърди, че е криел дълго време болестта си. Запомнен със скомността си, с премерения и точен стил на писане и с кратките си, почти едносричкови отговори, които давал. До края на живота си той остава в Аламут. Наследява го неговия офицер Кия Бозорг-Уммид. Оттам насетне, в епохата на хашишините започва лек упадък, до момента, в който ще настане нов златен век и основно влияние за това ще имат сирийците след няколко години.