Рашид ал Дин Синан

Встъпителни слова

Неговата личност се свърза с една от най – могъщите фракции на ордена на хашишините, която се намира в Сирия. Преди да разкажа за него, нека с няколко думи да опиша ситуацията, оттам, откъдето приключи разказа за Хасан Ибн Сабах. По мое мнение обаче, личността на Синан е дотолкова недостижима, че в бурната история на ордена няма по способен и харизматичен водач от него.

Исмаилитите се ползват с огромно влияние върху сирийския терен, много преди 10 век и възхода на Фатимидите. Хасан Ибн Сабах и изобщо иранците, дълго време се интересували от местната арабо-говоряща почва, но все пак Сирия се състои от твърде миксирано население от различни народи, което предполага и конкуренция от религии и секти. Политическият живот по пъстрота е също така разнообразен, колкото и културния. Още през 12 век на сирийска територия функционират кралствата Триполи, Антиохия и замиращото графство Едеса в досег със Селджукския султанат (особеното е, че влиянието на Фатимидите от Кайро е постепенно отслабено, заради франкското нашествие).

Поради голямото присъствие на философията в учението на исмаилитите, то на самото учение би паснало прекрасно понятието „теософия”. Хасан успява с помощта на неговите емисари и разпростира влиянието си върху този район.

Възходът

Синан е роден в Басра (Ирак) и отрасва в обкръжението на шиити. В младежките си години, той натрупва значителни проблеми от разпри със събратята си и се озовава в крепостта Аламут. Вероятно така животът му придобива нов смисъл. Когато се озовава в „Орловото гнездо”, Синан среща Мохамед I, един от следующите наследници на Хасан Ибн Сабах. Мохамед полага огромни грижи за своя гостенин, очевидно съзрява потенциал в младока, образова го. Синан се сближава със следващия водач на хашишините – Хасан II, тогава син на Мохамед и негов връсник. До смъртта на Мохамед (1162 година вероятно), Синан прекарва живота си в Аламут. След това, въоръжен с препоръчителни писма, той пристига инкогнито и се установява в Масиаф, втората по важност столица на хашишинството (все още не обаче). Там, той я превръща в свое убежище. С престоя му, чудни легенди започнали да се слухтят веднага из града.

Така например, някои твърдели, че докато вървял по брега на едно езеро, един човек забелязал, че лицето на Синан няма отражение във водата. Синан го помолил да не казва на никого.

Свръхчовешки способности

Доколко всичко изписано за него е истина, трудно би могло да се каже, но въпреки елемента на хипербола, Синан не е бил никак случаен човек. Най – честите разкази за него касаят неговите гадателски способности. На практика, той предсказва всичко, що му е угодно. Пророк от класа. Дори се смята, че е предсказал точния час на смъртта на Мохамед I, поради което веднага бил готов да напусне Аламут.

Едва ли някой съвременник е можел да обори в диспут Синан. Оборвал е теософи по всякакви въпроси. Къде с ум, къде със заплахи може би. Съществуват и истории, свързани с паранормалните психически качества на този човек. В някои любопитни разкази, той е успявал да предвиди, че определено животно се явява преродена форма на някоя личност. Една такава история обяснява следното: една маймунка била докарана в Каф от един музикант. Синан подхвърлил на животинчето една монета. След като маймунката разгледала златото, тя умряла. Разбира се Синан не оставил нещата така и обезщетил за загубата музиканта и му разяснил, че в предишния си живот, тази маймунка е била алчен владетел. Внезапната смърт се дължи на спомена от дълбокия потрес, маймунката си спомнила доколко ниско е деградирала душата й в предишното прераждане и я обзели предишните проблеми и нерадости.

Друга любопитна история била свързана с една кобила, която се отскубнала и се опитала да избяга от своя стопанин. Синан успял да се доближи до уплашеното животно и го утешил. В този момент обаче, кобилата се строполила мъртва. Собственикът й останал шокиран и поискал обяснение. Изпървом Синан му отговорил, че онзи няма да разбере случилото се, но все пак му отговорил:

- Тази кобила е била в предишния си живот дъщеря на халиф. Тя дойде при мен, за да се оплаче от ужасния начин, по който се държиш с нея и поиска от мен да попитам Ал’лах дали ще й разреши да си отиде от теб.

Милостта към животните, която проявява Синан е изключителна. В един друг подобен случай той заплашил собственика на един гълъб, че ще го запали жив на клада следващия път, ако отново разбере, че човекът убива малките на гълъба. Оттам се появили съмнения, че самият Синан е могъл да разговаря с животните.

Формално, Масиаф остава под властта на Аламут, но сирийските назарити по онова време се радват на автономия и Синан успява да добие слава из целия запад. Слава, доста надвишаваща дори престижа на Хасан Ибн Сабах.

Външната политика

С течение на времето, ситуацията леко се променила на политическата карта. Изглежда, че Фатимидите от Кайро отслабнали още повече. В Сирия властвал безкомпрмисния Нурад’дин, а неговият васал Ширкух превзел Египет. Ширкух бива наследен от самия Салахад’дин – примерен сунит, който налага влиянието си в Египет и то още по време, когато никой не предполага, че един ден ще стане велик пълководец, камо ли, че ще върне Йерусалим в ръцете на полумесеца.

С възхода на Салахад’дин се предполага, че шиитите би трябвало да се намират в дълбока криза. Отчасти това е така. В сирийския лагер на хашишините, Синан се оказва неприятна пречка и става ясно, че рано или късно Масиаф, че бъде обсаден от армиите на султана на Египет (а по късно и на Сирия).

Така и става. Но преди да обкръжи Масиаф, Синан организира две операции за покушение над срещу Салахад’дин. Хашишините се провалят, биват разкрити, дори и втория път, когато се дегизират като войници на сунитската армия. За обсадата дава сведения Абу Фирас.

След като се установил в палатковия лагер, Салахад’дин изпратил ултиматум до Синан да се предаде незабавно. Куриерът му отишъл до мястото, където Синан го чакал. Пратеникът не могъл да повярва, че пред него стоял същия този велик човек, пазен единствено от двама души. Колкото повече се приближавал, толкова куриерът бил заслепяван от ярката светлина, с която бил обвит господаря на низаритите. След като отпратил куриера, Синан напуснал селцето и вмето да се прибере в Масиаф, той се отправил към близкия висок връх, от който се виждала цялата околност.

Предприет е неуспешен опит Синан да бъде заловен. Салахад’дин изпраща конен състав да го хване, но хората му се завръщат разочаровани. Синан е спокоен, знаейки, че конниците са неспособни да се изкачат до високия връх. Думите му са изказани именно с такова завидно спокойствие и арогантност:

- Този човек (претеникът на Салахад’дин) е кюрд. Той си мисли, че ще стигне до нас, но няма да може.

Събитията свързани с обсадата на Масиаф завършили с пълен успех за Синан. Поредната тъмна вечер, Салахад’дин получил до своето спално ложе в палатката си хляб със забита кама. Това е ясен и категоричен знак от хашишините, че животът му се намира на кантар. Шокът е невъобразим и Салахад’дин се оттегля. Абу Фирас разказва, че самият Синан е успял да остави хляба, без да бъде разпознат от никого, но трябва да се признае, че се е поувлякъл в романтизма си, смятам, че са го сторили неговите убийци.

Нещо повече. Малко след това, Салахад’дин слключва примирие с врага си Синан.

Как протичат отношенията на хашишините с християните?

Изненадите тепърва предстоят. До един момент, франките превземат някои от планинските територии на хашишините.

През 1152 година, низаритите елиминират Реймонд II от Триполи и по този начин респектът към тях се засилва. Малко по късно – през 1173 година, Синан прави нещо фрапантно, за тогавашните международни отношения – установява контакт и преговаря с крал Амори от Йерусалимското кралство. Синан желае съюз, който да е насочен срещу Нурад’дин, сиреч сунитите. Синан дори се заклева, че хората му ще приемат христовата вяра. Възможно е, Синан да е вярвал, че при евентуална смяна на религията, неговите последователи безрезервно ще го последват, но все пак подобна радикална готовност да ми се струва нелепа. Низаритското учение е прекалено специфично, подобна теософия е двигател за цял манталитет от фанатици. В крайна сметка какво толкова – Синан не би имал нищо против неговото учение да бъде признато за отделен орден от църквата, така или иначе Ватиканът е способен на какви ли не глупости, в името на световното влияние.

Това са предположения разбира се. Едва ли би се случило подобно покръстване. Тамплиерите и другите ордени едва ли биха го позволили.

При тази сложна междунардна ситуация, в крайна сметка Синан успява да съхрани златния век на хашишините. Поръчаните убийства достигат своя разцвет, включително пада и Конрад от Монферат. Това се е случило след като Салахад’дин е превзел Йерусалим. След краха на кралството, другите християнски владения продължили да съществуват – като Триполи например, макар и не за дълго. Нелсучайно самият Салахад’дин е имал пръст в покушението над Конрад, извършено от хашишини. Поне повечето слухове клонят към тази теза, отколкото тезата касаеща посредничеството на Ричард Лъвското Сърце.

Ето как се осъществила самата операция. Двама хашишини, облечени като монаси, постъпили на служба при рицарите Рейналд от Сион и Балиан от Рамала. Те придружавали мишената Конрад към Тир. В продължение на шест месеца, убийците изчаквали, в крайна сметка били възнаградени за тяхното търпение. Когато Конрад напуснал резиденцията на архиепископа, те го проболи с кинжалите си.

Смята се, че след смъртта на Синан, възходът на хашишините приключил. Започнал бавния упадък. Докато текущите събития обвързват сирийската обстановка, то в Иран, наследника на Хасан Ибн Сабах – Мохамед II продължил своята дейност в Аламут.