Хашишини. Грешките относно тяхното естество и облик.

Орденът на хашишините, или наричани още „назарити” или „исмаилити” са заклеймени като шиитска секта, течение от последователи, водени от харизматични мисионери, които се занимават с общественозначими убийства и покушения.

Относно името „хашишини”, твърдяло се, че именно под въздействието на хашиша, тези фанатизирани мъже са получавали необходимото опиянение и са извършвали убийствата, които ги превръщат в същински елитни убийци. Хашишът няма нищо общо с идеята. Западните автори - техни критици и почитателите на рицарските романи твърде дълго са бранели своята пропаганда, описвайки ги просто като една сбирщина наркомани и врагове на Христовата вяра. Не трябва да се подхожда предубедено към опознаването им. Орденът се появява в зората на 12 век, малко след разрушителния Първи Кръстоносен поход, а Йерусалим е в ръцете на християните. Градът е превзет по изключително жесток и антихуманен начин, нямащ абсолютно нищо общо с религиозния морал. Това са твърде нестабилни времена, в които вярващи бранят идеалите си, Ватиканът, анатемосва и опрощава с лекота, а Халифатите подготвят своето отмъщение и копнеят да си възвърнат Свещения град. Разцепление  отдавна съществува и в ислямското световно семейство, където ортодоксалните мохамедани (сунитите) спорят с омразните им противници (шиитите) относно законността на истинския имам и наследник на пророка Мухаммад.

"Орловото гнездо" Аламут

    

Духовната основа, върху която са стъпили исмаилитите представлява една загадъчна профетология и постепенно напластяване на знания и опит, което е довело от пълно обособяване от правоверните сунити. Исмаилизмът е по – абстрактно понятие, съпоставяйки го с хашишинството и конкретно с движенията в Аламут и Масиаф, които не са споделяли напълно общи възгледи с Фатимидите в Египет. Обединявало ги е в началото - шиитската базисна мисъл. Това означава езотерично тълкувание на Корана и особената роля на Имама като уникален и свръхсетивен познавач на Божествените откровения. В това число и хашишините не понасят буквалисткия и строго рационален прочит върху Свещените писания, признават пророците, считани от Авраам до Иисус. Ала за разлика от първоначалното шиитско семейство, исмаилитите (вкл. Хашишините) отиват още по – надалеч, като разпределят йероисторията в определена цикличност. От друга страна, духовниците – низарити се отделят от естественото шиитско приемство на имами, поради което съществуват т.нар. „Седемсетници” и „Дванадесетници”. След смъртта на шестия законен имам - Джафар Ал Садик, неговият най - голям син Исмаил ибн Джафар не е признат от по - голямата част на шиитите, които избират Муса Ал Казим. По - радикалните, но оповаващи се на първородния наследник се застъпват за него и оттам черпят наименованието "исмаилити". А мнозинството шиити - "дванадесетниците" запазва умереното статукво. „Седемсетниците” диференцират схващането за „Скрития имам”, който ще се разкрие точно в определен момент, наречен в исмаилитската йероистория „Велико възкресение” или „Кияма”. И така истинският имам със своето разкриване ще измести настоящите псевдодуховни водачи, разкривайки по този начин същинските Божествени откровения. Казано  накратко -  тази т. нар. "теософия" е религия на просветените, която изхожда от античната езотерика, херменефтиката, неоплатонизма и "Метафизиката" на Аристотел - другата авторитетна Библия за всички мистици и гностици на изтока.

За да се избегнат объркванията, нека бъдат припомнени степените на разграничение на хашишинството от останалите фракции. Изпървом, исмаилитите не признават Муса Ал Казим, а почитат първородния Исмаил. От това обединение от исмаилити "седемсетници" е разклатено от още един разкол в периода на упадъка на Фатимидската империя. Това ще разцепи персите с Фатимидите в Кайро. Покойният халиф на Кайро Ал Мустансир вече е посочил за свой наследник най - големия си син Низар. Изборът се пада на пълководеца Ал Афдал, който обаче избира за халиф по - младия и неопитен наследник Ал Мустали с цел да го контролира по - лесно. Първородният Низар се оттегля в Александрия, но след като осъществява неуспешен бунт е заловен и екзекутиран. Неговите последователи обаче никога не приемат неговия брат. Тези отцепници са иранците на изток. Това са т. нар. "низарити", същинските хашишини в тесен смисъл и героите на този исторически преглед и това са напълно тъждествени понятия. Те късат отношенията си с Кайро и в резултат на това в Ирак и Иран се развихрят в началото на 12 век ожесточени разпри между двете фракции, до известен смисъл надминаващи дори популярната омраза между християни и мюсюлмани.

Макар и за мнозина, това движение се третира като радикална секта, исмаилитството е естествено продължение на шиитската мисъл, която ще прерасне към нещо много по – задълбочено за региона на Близкия и Средния изток, от Сирия до Персия, та дори и далеко на запад в Андалусия. А именно – развития неоплатонизъм и разпространението на суфизма. Хашишините определено са се уповавали на строг етичен кодекс, но те не могат да бъдат упреквани в уникалността на тяхното теософско учение, което представлява изключително богатство за Ориента.

Манипулаторите, които създават този орден изключително добре са осъзнавали обстановката около тях и така са създали желязна организация, която разпростира своите укрепления най вече в Иран и Сирия.

Другата грешка, която много често се допуска е свързана с тяхни основни цели. Очевидно за повечето хора, хашишините, подобно на всички последователи на Аллах, убиват в името на исляма, елиминирайки неверниците. Това не е така. Поради това, днешните талибани много често биват отъждествявани с тях. Искри на идейна приемственост съществуват, но само дотам.

Сигурен съм, че ако са се оповавали на религията, те са я използвали като предпоставка, за да осъществят мисиите си, но не и като цел. Те извършват ПОЛИТИЧЕСКИ убийства и се целят единствено към най – висши държавници, общественици и духовници. Осъзнават конкурентното положение спрямо ордена на тамплиерите. Техни жертви са ставали както християнски велможи, така и висши люде в йерархията на сунитския ислям.  Елиминирали са мишени по време на петъчната молитва в джамии и масови религиозни центрове, по възможно най – показния начин през деня, нещо което ги отличава като стил от японските кланове „нинджа”, които са се спотаявали между сенките. Ето още една особеност, която повечето хора бъркат. Някои смятат, че хашишините са "тайно общество". Абсурд. Горното доказва точно обратната теза. Животът на техния създател Хасан Ибн Сабах и легендарния Синан също.

Съществуват някои интересни мнения относно произхода на хашишините. Свързват появата им с ислямското течение на суфистите. Поне Марк Амару Пинкхам твърди, че именно от това екзотично общество възникват повечето езотерични школи – в това число и исмаилитите. Суфистите черпят познания от богатото наследство на Персия и тайнствата на митраизма. Би могло хронологически да се обоснове подобна теза, като се има предвид че пионерът Хасан ибн Сабах е наследник на разцвета на суфизма, след като преди него са се разкрили Ал Джунайд, Ал Халладж, Сухраварди и др. От друга страна, идеалите въплътени в рицарството в изтока е познато от много по – стари времена, за разлика от закъснялата европейска мисъл и именно Хасан е израсъл с легендите на персийския цар Кай Хосров, който изключително наподобява прототип на крал Артур и рицарите от кръглата маса.

Като техни жертви са посочени Бонифаций от Монферат, избран за лидер на Четвъртия Кръстоносен поход през 1201 година и неговият брат Конрад - владетел на кралство Йерусалим, като вторият е бил убит по поръчение на Сала’адин, макар че има слухове, че е замесен в атентата срещу Конрад и Ричард Лъвското сърце (Ричард не е криел ненавистта си към Конрад). Споменавайки личността на Сала’адин, великият пълководец и султан на Египет, който възвръща Йерусалим към полумесеца, трябва да се отбележи, че той е можел да бъде убит първоначално от хашишини. Примерен сунит, той е водел непоносима вражда срещу тази секта, като на няколко пъти убийци са се промъквали, смесвайки се с охраната му, забивали са кинжали до леглото му и категорично са показвали, че животът му е в техните ръце. Но в последствие се обединяват и мисля, че с това Сала’адин печели едно могъщо оръжие на своя страна. Защото ако не е бил той, то убийците биха търсили приятелство с противници на сунитите. Подходящ съюзник например би бил Амори от Ордена на Сион, с чието евентуално посредничество, кой знае, Кралството на християните можеше да просъществува дълго време. Но Амори е мразел тамплиерите и именно те са попречили на низаритите да си подадат ръка с кралството срещу Сала’адин. Но султанът установява мир с тях и така един враг по малко.

Популярни са покушенията на хашишини срещу тамплиерски емисари и висши йерархи. Магистрите, които са направлявали рицарите са имали не една или две безсънни нощи, като някои от тях не са доживявали до другия ден. Говори се, че между двата клана е имало период на нестабилно примирие. Не е толкова невъзможно, защото са разполагали със свои така да го наречем посолства и в арабския свят и във временно просъществувалото кралство Йерусалим на християните. Слуховете могат да се ползват с автентичен заряд, особено тези касаещи готовността на Синан да покръсти сирийските асасини, в името на евентуален съюз с християнски ордени (макар реално това да не се е случило). Като модел на поведение, исмаилитите им се позволява в определен период да лицемерничат и актьорстват, признавайки чужд имам или власт (т. нар "такия"), докато техни водачи не разпоредят възвръщане към изконните традиции на хашишинството и не обявят възкресението на "Скрития имам". Ако Синан е обмислял подобен план за покръстване в името на подобна лъжа, то персийците вече са го правили. Някои автори търсят и доста прилики в двете фракции на хашишини и тамплиери – прилики в техните униформи, в които червения и белия цвят преобладават, прилики в титлите, степените в йерархията, които получавали - Федай, Рафик и Дай при хашишините отговаряли точно на тамплиерските Послушник, Посветен и Рицар. Ясно е, че и тамплиерите и хашишините са създадени от азиатци, сформирани в Азия и почти по едно и също време – в началото на 12 век. Съответно при монасите – войни – в храма на Соломон и при убийците – Аламут като отправна точка.

Нетрайните мирни отношения между двата ордена са се дължали на ненависта, която хранели към техния общ враг – сарацините, които са обладани от сунитския ислям (изконен архивраг на исмаилитите). Нещо повече – по времето на Синан, хашишините на няколко пъти се опитват да се съюзят с тамплиерите, поради тяхното близко съжителство – Синан и мрежата от негови крепости съседстват с тези на тамплиерите. Скоро опитите им бързо пропадат. И това е грешка от страна на надменните кръстоносци.

Оттук следва, че целия им замисъл е да пренареждат политическите структури в ориента и ако могат да си спечелят достатъчно влияние, което не продължава толкова дълго. Големите богатства от войните и от флота ограбват тамплиерите, а с такава плячка се превръщат в най - богатите хора в Европа (след Медичите може би в Италия). Краят на обществото на убийците е белязан с разрушаването на техните крепости по време на нашествието на монголите.

Подробна информация за хашишините може да бъде открита в книгата „Сенките на мрака” от Робърт Мелвил, Дейвид Грамбс и Нортън Блумфийлд. За тях се споменава и в „Светата кръв и свещения граал” на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. Писал е и Дан Браун доколкото знам, но върху неговите неща не съм попадал все още, защото той залага повече върху трилъра и сензацията, отколкото на историзма. Може да се погледне и книгата "Пазителите на светия граал" на М. А. Пинкхам. Доста е полезен и труда на Никола Ламбев озаглавен "Съжителство между мюсюлмани и християни в отвъдморските земи", който е включен в научната конференция на БАН през октомври 2002 година.

Анри Корбен е един от най - големите западни познавачи на ислямската философия. Основно за исмаилизма като профетология и теософия, Корбен е надежден, защото превежда от автентични стари персийски записи. Кулминацията при него достига при описанието на всички разклонения на неоплатонистите и най - вече суфистите. Колкото и да е достатъчен, е наистина сложен за четене, Корбен е полезен от чисто философската страна на религията на хашишините. Бърнард Луис в книгата си "Асасините" описва зараждането на всички шиитски разклонения по по - достъпен начин.

В този откъс съм извел само най основните белези за това общество от профилирани елиминатори. В отделни аспекти, ще добавям любопитни факти, свързани с житията на отделни личности, укрепвали исмаилитите.