Рашид ал Дин Синан

Встъпителни слова

Неговата личност се свърза с една от най – могъщите фракции на ордена на хашишините, която се намира в Сирия. Преди да разкажа за него, нека с няколко думи да опиша ситуацията, оттам, откъдето приключи разказа за Хасан Ибн Сабах. По мое мнение обаче, личността на Синан е дотолкова недостижима, че в бурната история на ордена няма по способен и харизматичен водач от него.

Исмаилитите се ползват с огромно влияние върху сирийския терен, много преди 10 век и възхода на Фатимидите. Хасан Ибн Сабах и изобщо иранците, дълго време се интересували от местната арабо-говоряща почва, но все пак Сирия се състои от твърде миксирано население от различни народи, което предполага и конкуренция от религии и секти. Политическият живот по пъстрота е също така разнообразен, колкото и културния. Още през 12 век на сирийска територия функционират кралствата Триполи, Антиохия и замиращото графство Едеса в досег със Селджукския султанат (особеното е, че влиянието на Фатимидите от Кайро е постепенно отслабено, заради франкското нашествие).

Поради голямото присъствие на философията в учението на исмаилитите, то на самото учение би паснало прекрасно понятието „теософия”. Хасан успява с помощта на неговите емисари и разпростира влиянието си върху този район.

Възходът

Синан е роден в Басра (Ирак) и отрасва в обкръжението на шиити. В младежките си години, той натрупва значителни проблеми от разпри със събратята си и се озовава в крепостта Аламут. Вероятно така животът му придобива нов смисъл. Когато се озовава в „Орловото гнездо”, Синан среща Мохамед I, един от следующите наследници на Хасан Ибн Сабах. Мохамед полага огромни грижи за своя гостенин, очевидно съзрява потенциал в младока, образова го. Синан се сближава със следващия водач на хашишините – Хасан II, тогава син на Мохамед и негов връсник. До смъртта на Мохамед (1162 година вероятно), Синан прекарва живота си в Аламут. След това, въоръжен с препоръчителни писма, той пристига инкогнито и се установява в Масиаф, втората по важност столица на хашишинството (все още не обаче). Там, той я превръща в свое убежище. С престоя му, чудни легенди започнали да се слухтят веднага из града.

Така например, някои твърдели, че докато вървял по брега на едно езеро, един човек забелязал, че лицето на Синан няма отражение във водата. Синан го помолил да не казва на никого.

Свръхчовешки способности

Доколко всичко изписано за него е истина, трудно би могло да се каже, но въпреки елемента на хипербола, Синан не е бил никак случаен човек. Най – честите разкази за него касаят неговите гадателски способности. На практика, той предсказва всичко, що му е угодно. Пророк от класа. Дори се смята, че е предсказал точния час на смъртта на Мохамед I, поради което веднага бил готов да напусне Аламут.

Едва ли някой съвременник е можел да обори в диспут Синан. Оборвал е теософи по всякакви въпроси. Къде с ум, къде със заплахи може би. Съществуват и истории, свързани с паранормалните психически качества на този човек. В някои любопитни разкази, той е успявал да предвиди, че определено животно се явява преродена форма на някоя личност. Една такава история обяснява следното: една маймунка била докарана в Каф от един музикант. Синан подхвърлил на животинчето една монета. След като маймунката разгледала златото, тя умряла. Разбира се Синан не оставил нещата така и обезщетил за загубата музиканта и му разяснил, че в предишния си живот, тази маймунка е била алчен владетел. Внезапната смърт се дължи на спомена от дълбокия потрес, маймунката си спомнила доколко ниско е деградирала душата й в предишното прераждане и я обзели предишните проблеми и нерадости.

Друга любопитна история била свързана с една кобила, която се отскубнала и се опитала да избяга от своя стопанин. Синан успял да се доближи до уплашеното животно и го утешил. В този момент обаче, кобилата се строполила мъртва. Собственикът й останал шокиран и поискал обяснение. Изпървом Синан му отговорил, че онзи няма да разбере случилото се, но все пак му отговорил:

- Тази кобила е била в предишния си живот дъщеря на халиф. Тя дойде при мен, за да се оплаче от ужасния начин, по който се държиш с нея и поиска от мен да попитам Ал’лах дали ще й разреши да си отиде от теб.

Милостта към животните, която проявява Синан е изключителна. В един друг подобен случай той заплашил собственика на един гълъб, че ще го запали жив на клада следващия път, ако отново разбере, че човекът убива малките на гълъба. Оттам се появили съмнения, че самият Синан е могъл да разговаря с животните.

Формално, Масиаф остава под властта на Аламут, но сирийските назарити по онова време се радват на автономия и Синан успява да добие слава из целия запад. Слава, доста надвишаваща дори престижа на Хасан Ибн Сабах.

Външната политика

С течение на времето, ситуацията леко се променила на политическата карта. Изглежда, че Фатимидите от Кайро отслабнали още повече. В Сирия властвал безкомпрмисния Нурад’дин, а неговият васал Ширкух превзел Египет. Ширкух бива наследен от самия Салахад’дин – примерен сунит, който налага влиянието си в Египет и то още по време, когато никой не предполага, че един ден ще стане велик пълководец, камо ли, че ще върне Йерусалим в ръцете на полумесеца.

С възхода на Салахад’дин се предполага, че шиитите би трябвало да се намират в дълбока криза. Отчасти това е така. В сирийския лагер на хашишините, Синан се оказва неприятна пречка и става ясно, че рано или късно Масиаф, че бъде обсаден от армиите на султана на Египет (а по късно и на Сирия).

Така и става. Но преди да обкръжи Масиаф, Синан организира две операции за покушение над срещу Салахад’дин. Хашишините се провалят, биват разкрити, дори и втория път, когато се дегизират като войници на сунитската армия. За обсадата дава сведения Абу Фирас.

След като се установил в палатковия лагер, Салахад’дин изпратил ултиматум до Синан да се предаде незабавно. Куриерът му отишъл до мястото, където Синан го чакал. Пратеникът не могъл да повярва, че пред него стоял същия този велик човек, пазен единствено от двама души. Колкото повече се приближавал, толкова куриерът бил заслепяван от ярката светлина, с която бил обвит господаря на низаритите. След като отпратил куриера, Синан напуснал селцето и вмето да се прибере в Масиаф, той се отправил към близкия висок връх, от който се виждала цялата околност.

Предприет е неуспешен опит Синан да бъде заловен. Салахад’дин изпраща конен състав да го хване, но хората му се завръщат разочаровани. Синан е спокоен, знаейки, че конниците са неспособни да се изкачат до високия връх. Думите му са изказани именно с такова завидно спокойствие и арогантност:

- Този човек (претеникът на Салахад’дин) е кюрд. Той си мисли, че ще стигне до нас, но няма да може.

Събитията свързани с обсадата на Масиаф завършили с пълен успех за Синан. Поредната тъмна вечер, Салахад’дин получил до своето спално ложе в палатката си хляб със забита кама. Това е ясен и категоричен знак от хашишините, че животът му се намира на кантар. Шокът е невъобразим и Салахад’дин се оттегля. Абу Фирас разказва, че самият Синан е успял да остави хляба, без да бъде разпознат от никого, но трябва да се признае, че се е поувлякъл в романтизма си, смятам, че са го сторили неговите убийци.

Нещо повече. Малко след това, Салахад’дин слключва примирие с врага си Синан.

Как протичат отношенията на хашишините с християните?

Изненадите тепърва предстоят. До един момент, франките превземат някои от планинските територии на хашишините.

През 1152 година, низаритите елиминират Реймонд II от Триполи и по този начин респектът към тях се засилва. Малко по късно – през 1173 година, Синан прави нещо фрапантно, за тогавашните международни отношения – установява контакт и преговаря с крал Амори от Йерусалимското кралство. Синан желае съюз, който да е насочен срещу Нурад’дин, сиреч сунитите. Синан дори се заклева, че хората му ще приемат христовата вяра. Възможно е, Синан да е вярвал, че при евентуална смяна на религията, неговите последователи безрезервно ще го последват, но все пак подобна радикална готовност да ми се струва нелепа. Низаритското учение е прекалено специфично, подобна теософия е двигател за цял манталитет от фанатици. В крайна сметка какво толкова – Синан не би имал нищо против неговото учение да бъде признато за отделен орден от църквата, така или иначе Ватиканът е способен на какви ли не глупости, в името на световното влияние.

Това са предположения разбира се. Едва ли би се случило подобно покръстване. Тамплиерите и другите ордени едва ли биха го позволили.

При тази сложна междунардна ситуация, в крайна сметка Синан успява да съхрани златния век на хашишините. Поръчаните убийства достигат своя разцвет, включително пада и Конрад от Монферат. Това се е случило след като Салахад’дин е превзел Йерусалим. След краха на кралството, другите християнски владения продължили да съществуват – като Триполи например, макар и не за дълго. Нелсучайно самият Салахад’дин е имал пръст в покушението над Конрад, извършено от хашишини. Поне повечето слухове клонят към тази теза, отколкото тезата касаеща посредничеството на Ричард Лъвското Сърце.

Ето как се осъществила самата операция. Двама хашишини, облечени като монаси, постъпили на служба при рицарите Рейналд от Сион и Балиан от Рамала. Те придружавали мишената Конрад към Тир. В продължение на шест месеца, убийците изчаквали, в крайна сметка били възнаградени за тяхното търпение. Когато Конрад напуснал резиденцията на архиепископа, те го проболи с кинжалите си.

Смята се, че след смъртта на Синан, възходът на хашишините приключил. Започнал бавния упадък. Докато текущите събития обвързват сирийската обстановка, то в Иран, наследника на Хасан Ибн Сабах – Мохамед II продължил своята дейност в Аламут.

Хасан Ибн Сабах

Човекът, който създава асасинския клан притежава необходимите качества на брилянтен манипулатор. Името му е Хасан Ибн Сабах, но повече е известен като „Старецът от планината”. Такъв исмаилитски мисионер не може в никакъв случай да бъде обикновен човек. Преминавайки през различни професии като дърводелец, мореплавател и окултист, той в последствие се превръща във владетел и на крепоста Аламут (Орлово Гнездо) – меката на хашишините. Познанията му по езотерика го правят именно толкова различен и харизматичен. Хасан привлича хората с аскетизма си, с приличния си говор, внимателно подбирал думите, с които говорел. Така се раждат великите пророци и мисионери. Той се установява в конкретен град и научава професия и така започва да привлича последователи в себе си – уникален талант! В днешните модерни времена такива хора са изчезнали напълно!

Не е ясно точко кога е роден, но се знае, че Хасан Ибн Сабах през 1080 година е кръстосвал иранската столица Исфахан и оттогава той е търсел първите си последователи, които да привлечен в идеите на исмаилитите. Сектата е базирана в Кайро, но той всячески се е опитвал да разпростре влиянието й на северозапад от Иран. Дотогава, тази област се е управлявала от селджукските турци, с които Хасан имал доста проблеми и те яростно са го преследвали. Хасан се намесва и в един още по деликатен конфликт – този между селджуките - сунити и влиянието на могъщите Фатимиди, които властвали в Египет.

Когато Хасан сложил ръка върху крепоста на Аламут през 1090 година (девет години преди първия кръстоносен поход и падането на Йерусалим в ръцете на кръстоносците), се смята, че началото на кариерата на хашишините е поставено.

Стана ясно, че Хасан се внедрява в общството с различни занаяти, за да може да осъществи истинските си цели, които са прикрити под такъв начин на живот. С подобна дейност, той е навлизал в опасните води на тогавашния ирански регион, командван от правоверни сунити, с риска да разпространява едно ново и авангардно учение, което може да коства живота на всеки еретик. Но такива хора като Хасан Ибн Сабах подхранват силата си върху чуждата омраза, натрупвана върху тях. Смятат се за „проповедници на истината”.

Заформя се организация, последователите се множат. Желаещите да се присъединят към лобито на Хасан в Аламут декларират лоялност, поемат се фискални задължения. Това до известна степен прилича на прием в масонски организации, някои автори не изключват възможността хашишините да са такова тяло.

Хасан Ибн Сабах не е използвал тактиката на други исмаилити, а именно съсредоточаване на техните центрове в по – важните градове. Според него, селата могат да представляват по – стабилна база за подготовка. Крепостта Аламут също е провинциално селище, граничеща с Каспийско море. Хасан пристига там под чуждо име и с хитрост успява да установи лидерство в крепостта. „Орлово гнездо” е един от най - достоверните преводи, като и до ден днешен, там гнездят орли в руйните й.

Но освен там, Хасан създава страхопочитание към себе си из цялата иранска област. Структурата на Аламут крие в себе си неподозирани за времето тайнства. Сериозни инженерни съоръжения са съществували за доставяне на вода, изсечени скали, от които дъжводни води са се съхранявали. Аламут е издържал няколко обсади, преди монголите окончателно да прегазят всичко.

„Старецът от планината” се прочул със жестокостта си. Смята се, че откак се е настанил в Аламут, той е излизал само два пъти от нея. Посветил е живота си на писателска дейност, размишления и дългосрочно планиране. За него пишат, че е екзекутирал двамата си сина – единият понеже е пиел вино, а другият по обвинение за убийство, но подобни данни са недоказани. Едно е сигурно – Хасан е бил безкомпромисен. Под желязното му управление, исмаилитите процъфтявали.

Политиката, която той гради се различава от тази на Фатимидите в Кайро, които сбират армии, за да се противопоставят на сунитите. Хасан разчита на дипломацията, на тайни сдружения, които сформира из градовете и при него сделките и преговорите играят основна роля в развитието на неговото учение.

Щом Исфахан се превърнал в една от най – важните им опорни точки, турците побързали да озаптят настанилата се чума в иранския център. Превземат Исфахан през 1107 година. Жената на тамошния водач Ибна Аташ се накичила с всички бижута, с които разполагала и се хвърлила в битката. Нейният мъж не устоял на нашествениците. Заловили го, пренесли го триумфално из града и го одрали. Смъртта му затвърждава първенството на Хасан Ибн Сабах в целия окръг.

През 1118 година, турците обсаждат Аламут. Случва се нещо странно. По време на обсадата, техния султан умира. В последствие, армията се оттегля въпреки разногласията на главнокомандващите и Аламут е спасен. Твърде вероятно султанът да е загинал от ръката на хашишин. Класически пример за политическо убийство.

Защото кое би било по добре за убийците? Далеч по приемливо е да бъде елиминирана определена личност, отколкото да загиват маса от хора в името на определена кауза. И може би са смятали, че това е доста по хуманно. Тази тяхна тактика ги отличава напълно от съвремените терористи, с които биват сравнявани. Приликата се търси донякъде в това, че за тях смъртта по време на мисия е върховно достойнство. Но това не е ли и при самураите във феодална Япония нещо нормално? Разбира се.

Публичността е друг важен подход. Убийствата на от хашишини се извършвали на публични места, за да може да всяват респект върху враговете им. Отравянето, засадите и диверсионните тактики не били по вкуса им.

Фактът да числим хашишините като отделна секта е доказан от техните възгледи за имама. По онова време, Хасан Ибн Сабах признава единствено Низар (и вероятно оттам наречени низарити), докато исмаилитите в Кайро – ал Мустали. Единогласие с иранците постигат и сирийците, които също приемат Низар. Самият Хасан обаче никога не искал да заема подобна длъжност в духовната йерархия. Негова прословута реч по този въпрос, когато неговият народ пожелава да го издигне за имам:

„Предпочитам да съм най – предания слуга на имама, отколкто негов син изрод!”

Поради суровия си характер, Хасан умира внезапно през 1124 година. „Поради”, защото се твърди, че е криел дълго време болестта си. Запомнен със скомността си, с премерения и точен стил на писане и с кратките си, почти едносричкови отговори, които давал. До края на живота си той остава в Аламут. Наследява го неговия офицер Кия Бозорг-Уммид. Оттам насетне, в епохата на хашишините започва лек упадък, до момента, в който ще настане нов златен век и основно влияние за това ще имат сирийците след няколко години.

Хашишини. Грешките относно тяхното естество и облик.

Орденът на хашишините, или наричани още „назарити” или „исмаилити” са заклеймени като шиитска секта, течение от последователи, водени от харизматични мисионери, които се занимават с общественозначими убийства и покушения.

Относно името „хашишини”, твърдяло се, че именно под въздействието на хашиша, тези фанатизирани мъже са получавали необходимото опиянение и са извършвали убийствата, които ги превръщат в същински елитни убийци. Хашишът няма нищо общо с идеята. Западните автори - техни критици и почитателите на рицарските романи твърде дълго са бранели своята пропаганда, описвайки ги просто като една сбирщина наркомани и врагове на Христовата вяра. Не трябва да се подхожда предубедено към опознаването им. Орденът се появява в зората на 12 век, малко след разрушителния Първи Кръстоносен поход, а Йерусалим е в ръцете на християните. Градът е превзет по изключително жесток и антихуманен начин, нямащ абсолютно нищо общо с религиозния морал. Това са твърде нестабилни времена, в които вярващи бранят идеалите си, Ватиканът, анатемосва и опрощава с лекота, а Халифатите подготвят своето отмъщение и копнеят да си възвърнат Свещения град. Разцепление  отдавна съществува и в ислямското световно семейство, където ортодоксалните мохамедани (сунитите) спорят с омразните им противници (шиитите) относно законността на истинския имам и наследник на пророка Мухаммад.

"Орловото гнездо" Аламут

    

Духовната основа, върху която са стъпили исмаилитите представлява една загадъчна профетология и постепенно напластяване на знания и опит, което е довело от пълно обособяване от правоверните сунити. Исмаилизмът е по – абстрактно понятие, съпоставяйки го с хашишинството и конкретно с движенията в Аламут и Масиаф, които не са споделяли напълно общи възгледи с Фатимидите в Египет. Обединявало ги е в началото - шиитската базисна мисъл. Това означава езотерично тълкувание на Корана и особената роля на Имама като уникален и свръхсетивен познавач на Божествените откровения. В това число и хашишините не понасят буквалисткия и строго рационален прочит върху Свещените писания, признават пророците, считани от Авраам до Иисус. Ала за разлика от първоначалното шиитско семейство, исмаилитите (вкл. Хашишините) отиват още по – надалеч, като разпределят йероисторията в определена цикличност. От друга страна, духовниците – низарити се отделят от естественото шиитско приемство на имами, поради което съществуват т.нар. „Седемсетници” и „Дванадесетници”. След смъртта на шестия законен имам - Джафар Ал Садик, неговият най - голям син Исмаил ибн Джафар не е признат от по - голямата част на шиитите, които избират Муса Ал Казим. По - радикалните, но оповаващи се на първородния наследник се застъпват за него и оттам черпят наименованието "исмаилити". А мнозинството шиити - "дванадесетниците" запазва умереното статукво. „Седемсетниците” диференцират схващането за „Скрития имам”, който ще се разкрие точно в определен момент, наречен в исмаилитската йероистория „Велико възкресение” или „Кияма”. И така истинският имам със своето разкриване ще измести настоящите псевдодуховни водачи, разкривайки по този начин същинските Божествени откровения. Казано  накратко -  тази т. нар. "теософия" е религия на просветените, която изхожда от античната езотерика, херменефтиката, неоплатонизма и "Метафизиката" на Аристотел - другата авторитетна Библия за всички мистици и гностици на изтока.

За да се избегнат объркванията, нека бъдат припомнени степените на разграничение на хашишинството от останалите фракции. Изпървом, исмаилитите не признават Муса Ал Казим, а почитат първородния Исмаил. От това обединение от исмаилити "седемсетници" е разклатено от още един разкол в периода на упадъка на Фатимидската империя. Това ще разцепи персите с Фатимидите в Кайро. Покойният халиф на Кайро Ал Мустансир вече е посочил за свой наследник най - големия си син Низар. Изборът се пада на пълководеца Ал Афдал, който обаче избира за халиф по - младия и неопитен наследник Ал Мустали с цел да го контролира по - лесно. Първородният Низар се оттегля в Александрия, но след като осъществява неуспешен бунт е заловен и екзекутиран. Неговите последователи обаче никога не приемат неговия брат. Тези отцепници са иранците на изток. Това са т. нар. "низарити", същинските хашишини в тесен смисъл и героите на този исторически преглед и това са напълно тъждествени понятия. Те късат отношенията си с Кайро и в резултат на това в Ирак и Иран се развихрят в началото на 12 век ожесточени разпри между двете фракции, до известен смисъл надминаващи дори популярната омраза между християни и мюсюлмани.

Макар и за мнозина, това движение се третира като радикална секта, исмаилитството е естествено продължение на шиитската мисъл, която ще прерасне към нещо много по – задълбочено за региона на Близкия и Средния изток, от Сирия до Персия, та дори и далеко на запад в Андалусия. А именно – развития неоплатонизъм и разпространението на суфизма. Хашишините определено са се уповавали на строг етичен кодекс, но те не могат да бъдат упреквани в уникалността на тяхното теософско учение, което представлява изключително богатство за Ориента.

Манипулаторите, които създават този орден изключително добре са осъзнавали обстановката около тях и така са създали желязна организация, която разпростира своите укрепления най вече в Иран и Сирия.

Другата грешка, която много често се допуска е свързана с тяхни основни цели. Очевидно за повечето хора, хашишините, подобно на всички последователи на Аллах, убиват в името на исляма, елиминирайки неверниците. Това не е така. Поради това, днешните талибани много често биват отъждествявани с тях. Искри на идейна приемственост съществуват, но само дотам.

Сигурен съм, че ако са се оповавали на религията, те са я използвали като предпоставка, за да осъществят мисиите си, но не и като цел. Те извършват ПОЛИТИЧЕСКИ убийства и се целят единствено към най – висши държавници, общественици и духовници. Осъзнават конкурентното положение спрямо ордена на тамплиерите. Техни жертви са ставали както християнски велможи, така и висши люде в йерархията на сунитския ислям.  Елиминирали са мишени по време на петъчната молитва в джамии и масови религиозни центрове, по възможно най – показния начин през деня, нещо което ги отличава като стил от японските кланове „нинджа”, които са се спотаявали между сенките. Ето още една особеност, която повечето хора бъркат. Някои смятат, че хашишините са "тайно общество". Абсурд. Горното доказва точно обратната теза. Животът на техния създател Хасан Ибн Сабах и легендарния Синан също.

Съществуват някои интересни мнения относно произхода на хашишините. Свързват появата им с ислямското течение на суфистите. Поне Марк Амару Пинкхам твърди, че именно от това екзотично общество възникват повечето езотерични школи – в това число и исмаилитите. Суфистите черпят познания от богатото наследство на Персия и тайнствата на митраизма. Би могло хронологически да се обоснове подобна теза, като се има предвид че пионерът Хасан ибн Сабах е наследник на разцвета на суфизма, след като преди него са се разкрили Ал Джунайд, Ал Халладж, Сухраварди и др. От друга страна, идеалите въплътени в рицарството в изтока е познато от много по – стари времена, за разлика от закъснялата европейска мисъл и именно Хасан е израсъл с легендите на персийския цар Кай Хосров, който изключително наподобява прототип на крал Артур и рицарите от кръглата маса.

Като техни жертви са посочени Бонифаций от Монферат, избран за лидер на Четвъртия Кръстоносен поход през 1201 година и неговият брат Конрад - владетел на кралство Йерусалим, като вторият е бил убит по поръчение на Сала’адин, макар че има слухове, че е замесен в атентата срещу Конрад и Ричард Лъвското сърце (Ричард не е криел ненавистта си към Конрад). Споменавайки личността на Сала’адин, великият пълководец и султан на Египет, който възвръща Йерусалим към полумесеца, трябва да се отбележи, че той е можел да бъде убит първоначално от хашишини. Примерен сунит, той е водел непоносима вражда срещу тази секта, като на няколко пъти убийци са се промъквали, смесвайки се с охраната му, забивали са кинжали до леглото му и категорично са показвали, че животът му е в техните ръце. Но в последствие се обединяват и мисля, че с това Сала’адин печели едно могъщо оръжие на своя страна. Защото ако не е бил той, то убийците биха търсили приятелство с противници на сунитите. Подходящ съюзник например би бил Амори от Ордена на Сион, с чието евентуално посредничество, кой знае, Кралството на християните можеше да просъществува дълго време. Но Амори е мразел тамплиерите и именно те са попречили на низаритите да си подадат ръка с кралството срещу Сала’адин. Но султанът установява мир с тях и така един враг по малко.

Популярни са покушенията на хашишини срещу тамплиерски емисари и висши йерархи. Магистрите, които са направлявали рицарите са имали не една или две безсънни нощи, като някои от тях не са доживявали до другия ден. Говори се, че между двата клана е имало период на нестабилно примирие. Не е толкова невъзможно, защото са разполагали със свои така да го наречем посолства и в арабския свят и във временно просъществувалото кралство Йерусалим на християните. Слуховете могат да се ползват с автентичен заряд, особено тези касаещи готовността на Синан да покръсти сирийските асасини, в името на евентуален съюз с християнски ордени (макар реално това да не се е случило). Като модел на поведение, исмаилитите им се позволява в определен период да лицемерничат и актьорстват, признавайки чужд имам или власт (т. нар "такия"), докато техни водачи не разпоредят възвръщане към изконните традиции на хашишинството и не обявят възкресението на "Скрития имам". Ако Синан е обмислял подобен план за покръстване в името на подобна лъжа, то персийците вече са го правили. Някои автори търсят и доста прилики в двете фракции на хашишини и тамплиери – прилики в техните униформи, в които червения и белия цвят преобладават, прилики в титлите, степените в йерархията, които получавали - Федай, Рафик и Дай при хашишините отговаряли точно на тамплиерските Послушник, Посветен и Рицар. Ясно е, че и тамплиерите и хашишините са създадени от азиатци, сформирани в Азия и почти по едно и също време – в началото на 12 век. Съответно при монасите – войни – в храма на Соломон и при убийците – Аламут като отправна точка.

Нетрайните мирни отношения между двата ордена са се дължали на ненависта, която хранели към техния общ враг – сарацините, които са обладани от сунитския ислям (изконен архивраг на исмаилитите). Нещо повече – по времето на Синан, хашишините на няколко пъти се опитват да се съюзят с тамплиерите, поради тяхното близко съжителство – Синан и мрежата от негови крепости съседстват с тези на тамплиерите. Скоро опитите им бързо пропадат. И това е грешка от страна на надменните кръстоносци.

Оттук следва, че целия им замисъл е да пренареждат политическите структури в ориента и ако могат да си спечелят достатъчно влияние, което не продължава толкова дълго. Големите богатства от войните и от флота ограбват тамплиерите, а с такава плячка се превръщат в най - богатите хора в Европа (след Медичите може би в Италия). Краят на обществото на убийците е белязан с разрушаването на техните крепости по време на нашествието на монголите.

Подробна информация за хашишините може да бъде открита в книгата „Сенките на мрака” от Робърт Мелвил, Дейвид Грамбс и Нортън Блумфийлд. За тях се споменава и в „Светата кръв и свещения граал” на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. Писал е и Дан Браун доколкото знам, но върху неговите неща не съм попадал все още, защото той залага повече върху трилъра и сензацията, отколкото на историзма. Може да се погледне и книгата "Пазителите на светия граал" на М. А. Пинкхам. Доста е полезен и труда на Никола Ламбев озаглавен "Съжителство между мюсюлмани и християни в отвъдморските земи", който е включен в научната конференция на БАН през октомври 2002 година.

Анри Корбен е един от най - големите западни познавачи на ислямската философия. Основно за исмаилизма като профетология и теософия, Корбен е надежден, защото превежда от автентични стари персийски записи. Кулминацията при него достига при описанието на всички разклонения на неоплатонистите и най - вече суфистите. Колкото и да е достатъчен, е наистина сложен за четене, Корбен е полезен от чисто философската страна на религията на хашишините. Бърнард Луис в книгата си "Асасините" описва зараждането на всички шиитски разклонения по по - достъпен начин.

В този откъс съм извел само най основните белези за това общество от профилирани елиминатори. В отделни аспекти, ще добавям любопитни факти, свързани с житията на отделни личности, укрепвали исмаилитите.